Фетална морфология

Фетална морфология

Феталната морфология е част от скрининга за вродени аномалии на плода, който се прави с помоща на ехографските прегледи по време на бременността. Терминът фетална морфология произлиза от думите: фетус = плод, морфос = структура, логос = наука. Прегледът трябва да се направи от опитен ехографист с добър ултразвуков апарат, с който се получават различни срезове и могат да се разгледат детайлно органите на растящото бебе. При това изследване се оглеждат всички органи и системи на бебето. То продължава около 20-30 минути, а понякога и много повече. Феталната морфология е високоспециализирана дейност, която може да се извърши, както с двуизмерен, така с три или четириизмерен ултразвуков апарат. Препоръчително е всяка бременна да бъде изследвана ехографски поне три-четири пъти по време на бременността. През всеки триместър на бременността има ключови етапи, когато е добре плодът да бъде проследен ехографски.

Ако сте здравно осигурена личния ви лекар трябва да ви даде направление за специалист- акушер-гинеколог, който да наблюдава бременността ви. Важно е извършването на „ранен ултразвуков скрининг”. Между 11-13 гестационна седмица акушер-гинекологът може да види има ли бременност и да определи гестационната седмица, да види дали е едноплодна или многоплодна бременността, дали бебето има сърдечна дейност, да измери т. нар. главично-седалищна дължина на бебето, да се огледат орбитите, предната коремна стена, стомаха, пикочния мехур и крайниците, могат да се открият големи малформации като спина бифида и аненцефалия. В този период от бременността се оценя и рискът за раждане на дете със синдрома на Даун. Ранното диагностициране на тежки и несъвместими с живота аномалии, дава възможност за навременно прекъсване на бременността, което е свързано с по-малък риск за бременната.

Най-информативно е определянето на феталната анатомия с помоща на ехография през 16-20 (18-23) гестационна седмица. Тогава могат да се видят до 80% от вродените аномалии, включително и тези на сърдечносъдовата система. Може да се направи и фетална ехокардиография. Оглеждат се всички органите и системите на бебето. Акушер-гинекологът може да види черепа и мозъка на плода, гръбначния му стълб, сърцето, бялия дроб, предната коремна стена, бъбреците, пикочния мехур, горните и долните крайници. Извършва се и ехографски скрининг за хромозомни аномалии на плода, както и за преждевременно раждане чрез измерване на дължината на маточната шийка. Понякога се налага да се направи и доплерово изследване на кръвотока между майката и плода. В допълнение се оценяват плацентата, пъпната връв и околоплодните води, матката, маточната шийка и аднексите.

През 24-26 (28-32 г.с.) гестационна седмица се прави преценка на правилното развитие на органите на плода. През този период на бременността акушер-гинекологът може да види как расте и се развива бебето, каква е неговата позиция, наличието на аномалия, която се установява на по-късен етап от бременността – през третия триместър, като например аномалия на отделителната система. През този гестационен срок на бременността може да се направи и доплерово изследване на кръвотока в майчино-феталната и фето-плацентарната циркулация.

Известни са над 1000 вида вродени аномалии. Те се срещат при 3 до 5% от новородените. Феталната морфология е едно от препоръчителните изследвания по време на бременността. С помоща за феталната морфология се прави скрининг при бременните, тъй като се откриват вродените дефекти още през интраутеринното развитие на плода. В този аспект особено важна е оценката на риска за болестта на Даун при всяка бременна, и то най-вече при жени над 35 години. Рискът се оценя по индиректни ехографски белези. В 11-13 седмица се измерва т.нар. „нухална транслуценция“ – пространството между кожата и вратната мускулатура на плода. Това разстоянието не трябва да е повече от 3 мм. В случай, че то е повече от 3 мм, това говори за повишен риск за раждане на дете с синдрома на Даун. Самостоятелно този белег открива около 70% от случаите на плод със синдрома на Даун, но се среща много често и при нормална бременност. Затова едновременно с феталната морфология трябва да се направи и серумен биохимичен скрининг. Ехографски се мери и се вижда и костната част на носа. През 16-20 седмица нухалната гънка не трябва да надвишава 5 мм.

Някои от аномалиите на органите на бебето създават сериозни усложнения, след като то се роди. Тежките вродени сърдечни малформации подлежат на операция след раждането, но са доста рискови за живота на новороденото и е добре да бъдат открити още интраутробно. Наличието на мозъчна аномалия може да доведе до изоставане в нервно-психичното развитие на детето. Възможни са и аномалии на бъбреците, които да доведат до ранна бъбречна недостатъчност. Особено важно е феталната морфология да се извърши от опитен ехографист, било то акушер-гинеколог или педиатър (детски лекар). Изследването на сърцето на плода, е редно да се направи от детски кардиолог.

Ехографските прегледи са важни за проследяването на бременността. Благодарение на редовното извършването на ехографското изследване и определяне на феталната морфология ще се намали риска от раждане на дете с тежка вродена аномалия. За съжаление, не всички аномалии могат да бъдат открити с помоща на ехографията като метод за диагностика. Ехографското изследването има две съществени ограничения: необходимостта от добър ултразвуков апарат и висококвалифициран специалист- ехографист.

Ехографското изследване може да се извърши с вагинална сонда, тя най-често се използва през първия триместър. При нея не се налага предварително да се пият течности, за да се напълни пикочния мехур. С вагиналното изследване може да се види много рано ембрион, дори с размери 2-3 мм.

Ако по време на определянето на феталната морфология се открие някакъв проблем, трябва задължително да го обсъдите с вашия акушер-гинеколог или с лекарят, който е извършил феталната ехография.

Източник: framar.bg

Вашият коментар